При едно анализиране на различните фолклорни танцови видове в съответствие с народните им определения и класифициране (хоро, игра, леса, буенек, шетане и т.н.) можем да отбележим, че народът нарича игра най-често това, което не е хоро в смисъл на многолюден танц в дълга верига, с изключение на Буенека, а такива танцувални действия и движения, които се изпълняват солово, по двама, в къса редица, както и танцувалните движения, съпровождащи обредите. Игра също се употребява и в най-общ смисъл на танц, а игране - в смисъл на танцуване. Основните подразделения на българските фолклорни игри са: обредни, детски и сюжетни. Най-често игрите са свързани с обредността, а голяма част от тях са били свързани със старинни обреди. Често тези игри са преминавали в репертоара на децата и днес ги наблюдаваме като детски игри с песен и танц, като например Кральо портальо. Някои игри съдържат белези на сюжетност, разкривана обикновено чрез прости танцови движения и пантомимни жестове.

ПРАЗНИЧНИ МЕГДАНСКИ ХОРА

Празничните мегдански хора заемат най-голямата, най-представителната част от фолклорния танцов репетроар на българите. Хората имат предимно художествено-развлекателна функция. Те се характеризират с масовостта на участниците, наловени в някакъв хват, и с подреждането им във форма на отворен или затворен кръг или свободно водена верига. Хората са твърде ранообразни по отношение на стъпкосъчетания и метроритми.
При класификациите, напраени според факторите външен вид, хват, подредба, брой на учасниците, са "застъпени" четири основни вида хора и игри:

- хора в кръг - сключени и несключени;

- отворени хора с един или два края;

- хора на прав или крив прът;

- игри "поединично" или "по двама"

ТАНЦИ